Писма до никого

Аз всеки ден без теб съм мъртва

и всяка нощ те имам в съня,

и всеки страх до теб отстъпва,

а мъката стопява се в мъгла.

Къде си?… Все за тебе мисля…

Далече си от мен, нали?

Но пак щом снимките разлистя,

отново връщаш се до мене ти.

Магия ли е или полудявам?

Защо те има само във съня?

Нима напразно се надявам

или пиша просто ей така?

По гълъбите пратих ти писмо,

а после второ, чете ли това?

Надеждата умирала последна…

а моята… отдавна изгоря.

Не зная нищичко за тебе,

измъчвам се и гасна, докога?

Изгубих толкоз много време,

да пиша аз до никого писма.