01/12/2010 at 7:46 pm (Писма до никого)
Часовник
Аз пясък съм в душата на часовник,
изгубен някъде сред нищото,
където всеки преминаваш Никой,
обръща го и си отива.
Аз болка съм, на никого не казана.
Стаена съм дълбоко във душата ти.
И хиляди жени те мамиха,
но никоя при мене не запази.
Аз обич съм, не искана и тайна,
прикривана с воала на нощта,
под който тъжната луна сияйна,
споделя с мене тиха самота.
Аз никоя съм в живота ти,
животът си за мене ти.
Аз пясък съм, в душата на часовник,
когото всеки минувач върти.
Like this:
Be the first to like this post.
Nayreel
