01/12/2010 в 7:57 pm (Писма до никого)

Не си ми първият, не мога да отричам,

че молейки за обич, аз поех по път,

където цял живот все някого обичам,

а няма знак за връщане назад.

Не си последният, аз няма как да обещая,

че винаги ще съм до теб.

Защото неусетно идва краят,

дори когато си с любим човек.

Не си единствен и други имаха сърцето ми.

Раняваха го те без капка свян.

И всеки мъж, оставил в него белези,

стои си там, със образ издълбан.

Но ти си този, който плаче  с мен,

всеки път, когато ме боли.

И ти си този, който ден след ден,

не спря до мене да върви.

И моля се поне за ден да бъда същата,

онази, сякаш ти си първият.

И моля се, назад да има връщане

и там да си единствен и последният.